Розетата от Плиска
Розетата от Плиска е средновековен български бронзов артефакт, намерен в старата столица Плиска през 1961 година. Още при пръв поглед се вижда, че тя е излята от бронз в калъп. Това означава, че екземплярът не е единичен и розетата е била тиражирана. Тя представлява седемлъчна звезда, на лицевата част на която има два концентрични реда с надписи или знаци. В центъра на тежестта на бронзовото тяло се забелязва халка, за която розетата е висяла в успоредно на земята положение. На гърба е изобразен знакът ІYI, срещащ се на над 160 графити, керемиди, каменни надписи, гравировки върху мед, желязо, злато и сребро. И това е всичко. Описанията на ритуални действия, свързани със Слънцето и Луната, говорят за особено почитание към тези небесни светила. Българите определят с помощта на колобрите или жреците дните и часовете на сраженията така, че да имат щастлив изход. По същия начин са избирани възшествените месеци за българските владетели съгласно прочутия "Именник на българските канове" и други подобни хронографски свидетелства. Българската бронзова седемлъчна розета засега е единственият по рода си артефакт, разкриващ в дълбочина някои от аспектите на българската цивилизация. Притежанието на копие от нея някога вероятно е било знак за принадлежност към висшата прослойка - тази на кановете и колобрите. Днес тя е символ на принадлежността към големия род на българите. Поставяйки на гърдите си този знак, потомците на Кубрат, Аспарух, Крум и Омуртаг свидетелстват за кръвната си връзка със създателите и строителите на България.